СПОМЕНИ НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Една неделна сутрин тръгнах за местността Бивака на Витоша, бях обещала на една сестра от провинцията да я заведа дотам, защото не беше ходила. Качих се в трамвая от спирката на „Патриарха", видях в трамвая брат Томалевски и седнах на седалката до него, поздравихме се, той много се зарадва, като ме видя, и ме попита: „Сестра Радка, накъде сте тръгнали?". Отговорих му, че съм тръгнала за Витоша и по-точно на Бивака. Той ме попита дали искам да си правим компания дотам. Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете. Почакахме я на спирката, откъдето тръгват автобусите за Симеоново, минаха два автобуса, но тя не дойде. Тръгнахме с брат Томалевски двамата. Когато пристигнахме в Симеоново и тръгнахме към планината, аз му взех чантата и палтото, за да не му тежи нищо. Тогава Томалевски беше на над 80 години, вървяхме много бавно, на всяка пейка си почивахме.

Когато стигнахме до Сребърната чешма, седнахме на една полянка, закусихме и пихме водичка от чешмата. Учителя е препоръчвал да се пие от тази вода, да си носим и вкъщи - много е полезна, защото минава през сребърен пласт руда. Брат Томалевски си отпочина добре, а след това ми каза, ако искам да отида на беседа, да тръгна, защото той няма да може да стигне догоре. Аз му отговорих: „Днес беседата сте ми вие, щастлива съм, че мога да бъда с Вас! Колко много неща имам да ви питам!" - „Да ви кажа, сестра Радка, сутринта като тръгнах, помислих: „Учителю, тръгвам самичък в планината, прати ми някого, да не съм сам!" Ето кого ми изпрати Учителя, Вас! Много съм щастлив, благодаря на Учителя!" - „Аз също благодаря на вас и Учителя! Днешният ден ще бъде щастлив и за мене!" - казах аз. Попитах го тука ли иска да останем или ще повървим още малко нагоре, той пожела да отидем на голямата поляна при беседката. По пътя не говорехме, за да не се изморява. Като стигнахме на поляната, имаше много хора и деца, беше много шумно, брат Томалевски предложи да повървим още малко, стигнахме до Сухата чешма и там вече седнахме. Мястото беше хубаво, имаше хубава полянка, имаше и сянка, а хората само минаваха там, без да се заседават. Брат Томалевски ми разказа толкова много неща за Учителя, за младите си години, че и пишеща машина да имах със себе си, нямаше да успея да ги запиша. Аз бях най-щастливият човек през този ден! Ще ви разкажа най-впечатляващите.